Пак минавам по Главната, защото оттам ми е пътят. И ми се иска да срещна някого от онези момчета. Да, те вече са момчета за мен... Останаха при своите години и вече са по-млади от мен.

   Бай Иван Николов. Така си викахме - "бай".  (Наша си шега, защото веднъж така ни нарече Иван Панев). Голям поет и още по-голям преводач. Главен редактор на ДИ "Христо Г. Данов". С вечната цигара в устата. Тя дими и в много от стиховете му. Превеждаше легнал по корем на дивана в кухнята си. Работяга. "Селянинът с хляба" беше първата му тънка книжка. Преведе Есенин, Ахматова, Цветаева и още много други. Над гроба му в с. Горски Извор е свела клони плачеща върба.
   Добромир Тонев. Той пък ми казваше "бате Иване". Момчето с "белег от подкова"... Случи се да му бъда редактор на първата книга. Преведе много добре най-хубавите стихове на Висоцки. Написа умна, задълбочена  рецензия за една моя стихосбирка. Не можех да бъда в задимената му компания, за което съжалявах и завиждах на приятелите му. Ех, Добри! Рано си отиде...
   Веселин Сариев - талантлив поет, оригинален. Понякога имахме спорове, но се уважавахме взаимно. Той обичаше нашия Пловдив и се грижеше за опазването на паметта за неговото минало. В един двор до Градината още стои възстановеното от него малко павилионче от първото "Пловдивско изложение"...
   Рашко Сугарев - белетрист, лекар психиатър, редактор в списание "Тракия" и във Военното издателство. Пишеше модерна проза. Да си припомним  новелата "Старшината и слънцето", с която той се нареди сред първите от своето поколение. 
   Слави Славов, бащата на Недялко. Кореспондент на "Стършел". Автор на хумористични разкази и фейлетони. Спирахме се и разменяхме по няколко думи. Бай Слави можеше да говори със сериозен тон за смешните неща в Пловдив.  Имитираше  говора на известни хора. След среща с него дълго вървях усмихнат.
   Йони Левиев, големият художник монументалист. Брат на Милчо, джазмена. "А бе какви писатели сте вие! Какво сте написали бе! Нямате два лева в джоба, все аз ви черпя!" Зад грубите му думи прозираше добро сърце. Много емоционален и темпераментен творец беше.
   Иван Спасов, композиторът, диригентът, ректорът на АМТИИ. Бяхме съседи. Понякога чувах пианото му късно вечер. Разстоянието беше около 15 метра. Чувах и лая на любимото му куче Хера. Написа няколко песни по измъкнати "нишки" от мои стихове. "Зелена вечер. И очи зелени." Трагично преживяваше смъртта на единствената си дъщеря. Маестрото, ех!

   Време за въздишки. Наближава първи ноември. Ден за спомени. Светли личности живяха в Пловдив. Познавахме се. Запомнете ги и вие, приятели днешни.

Благодаря, че спомняш, за да имаме и ние!

данни за живота и образци от творчеството на всички споменати в двата постинга.

да има и паметници без плачещи върби :-)

Нужна ни е памет за конкретните хора. И не само за великите, за класиците. Аз си спомням само за моите познати, но по Главната сигурно са вървели и много други ценни хора. И така е във всеки град...
Поздрав, Инамай! :))

И аз бих искал "книжка с портретчета", но това е трудна работа. Пък и трябва някой да я спонсорира...
Подобни книги все пак има. В тях са заедно и мъртвите, и живите.
Една такава книга е "ЛИЧНИ ПОЛЕТА" (съставител Здравко Гълъбов) - два тома, съдържащи много снимки, интервюта, творби... Изданието е на "Жанет 45" - Пловдив. Освен това има книга на Ваня Минчева - "Лицата на Пловдив". Вероятно се намират в добрите книжарници. Препоръчвам ти ги.
Поздрав, Руми! :))

ще се разровя из библиотеката си и ако ги нямам - ще се сдобия.

а да знаеш от мене, че трудните работи се падат само на майсторите :-), така че ако си майстор, не очаквай да получиш лесна задача.

поздрави на теб, Главната и всички минавали и минаващи по нея. както и на тези, които ще минават. само те я правят Главна.

поздрав!