С Тадеуш Шливяк се запознах в Прага. Бяхме там на някакви Пражки дни на поезията. Случайно ни настаниха в една стая в хотела. Много приятен и начетен събеседник. Тогава той беше редактор в "Жиче Литерацке" - Краков.
Роден е през 1928 година в Лвов. Бил е актьор, журналист, преводач. Дълги години е работил като редактор. Издал е много книги с поезия. Два пъти женен и развеждан. Научих след смъртта му (блъснат от трамвай, 1994 г.), че страдал от болестта на Алцхаймер.
   По-късно преведох няколко стихотворения на Тадеуш. Особено ми харесва това:

ПАМЕТНИЦИ НА КОНЕ

Виждал съм из градовете на Европа
паметници на коне от бронз и камък.
На красивите табелки
имената им не срещнах,
затова пък ясно се четяха
имената на монарси.
А, забравих да добавя,
че седяха на конете
в пози героически,
често пъти - с меч в ръка.

Знаели са те добре
как славата си да укрепват,
как да умножат величието си
чрез величието на конете.

Опитайте да ги поставите
сами на постамента...

Това могат да си позволят
Нютон и Коперник -
единият с ябълка,
а другият
със земното кълбо в ръка.
Превод (с) Иван Вълев

добре казано. Но пък знаем името на коня на Дон Кихот. Сигурно защото е кранта и не бие по самочувствието на собственика си. Знаем и за Буцефал. за други коне не се сещам.

Езикът на изобразителното изкуство дори си позволява да използва конете като патерици за внушение на смисли - скулптиран кон с вдигнати предни крака означава, че монархът е загинал в битка. Кон, здраво стъпил на земята - монархът е умрял в леглото си от естествена смърт. /Пегас не се брои, Хирон и Фол също, сигурно защото са безсмъртни и трудно се обяздват./ Интересно как би изглеждала статуя на Бор с атом, или на Мария Кюри...:) И този пан Тадеуш си го бива. /!/