Испанска циганка ми гледа на кафе,
а аз я гледам в тъмните очи.
Предсказва ми далечен и опасен път,
любов и ревност, бягство с черен кон…
Но аз не вярвам, аз съм стар скептик,
пропуснал не един безумен миг.
И тъжната полуусмивка изкривил,
разглеждам иронично твърдия й кок,
една трапчинка (според Лорка) издълбал
в засъхналата под върбите речна кал.

Красива циганко, млъкни, не ме лъжи!
Това е бъдеще на млад тореадор.
Отдавна аз не скитам по света –
това не е светът, за който съм мечтал.
Остана в детството и моят черен кон.
Ех, циганко, достатъчно! Не се старай!
Горчи ми от кафето. Ще поръчам чай.
Аз хонорара все пак честно ще ти дам,
преди да тръгнеш и да ме оставиш сам.

любов, без ревност и безумни мигове!!!!
Поздрави !!

За такова пожелание само едно "Благодаря" не е достатъчно. Какво да те черпя, ако се сбъдне? :)

Хубави дни!

кафе и черен кон...
и не толкова млад тореадор:)