Постинг
19.09.2008 09:57 -
ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА РЕКА СТРЯМА
Автор: gor
Категория: Изкуство
Прочетен: 1324 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 07.06.2011 21:33
Прочетен: 1324 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 07.06.2011 21:33
Трябваше да се върна в редакцията на вестника със снимка на бригадири, които берат череши. Такава беше първата ми сериозна задача като кандидат журналист.
Виждах камиона, чувах виковете и смеха на берачите. Но те бяха на другия бряг. Далеч на север се белееше връх Ботев.
Между мене и черешовата градина течеше реката. Мостът беше на километри. Старец с кръгли очилца, когото бях срещнал в селото, ми каза, че реката не е дълбока и може да се прегази.
Селото беше останало зад мен и наоколо нямаше жива душа.
Съблякох панталона и ризата, увих в тях фотоапарата и нагазих в реката. Водата беше много студена, въпреки топлия въздух. Направих няколко крачки и постепенно свиквах с температурната разлика. Усещах пясъка под краката си.
Бях само сътрудник на вестника, а главният редактор ми беше обещал да ме назначи на половин щат. От милицията щяха да престанат да ме питат защо не работя и с какво се занимавам. Глупаво беше да им кажа, че пиша стихове и превеждам проза.
Напредвах бавно към средата на реката. Водата отначало стигаше само до кръста. Но скоро стигна да гърдите, а после и до шията ми. Бях вдигнал високо ръцете си, за да опазя сухи дрехите и апарата.
Усетих, че олеквам и пясъкът под стъпалата ми започва да се движи. Погледнах назад – изминатото разстояние беше равно на разстоянието до отсрещния бряг. Прецених, че тук трябва да е най-дълбокото. Но дали нямаше да попадна в яма, от която са вадили пясък?
Не бях уверен в плуването. Мой приятел, добър плувец, се беше удавил и оттогава аз не смеех да оставам без дъно под краката си.
Но продължих напред. Жълтеникавата вода стигна до брадичката ми. Стана ми страшно. Мина ми през ума да пусна дрехите и апарата и да се върна назад с плуване-газене. Но между мисълта и действието има няколко секунди. В тези секунди усетих, че пясъкът става по-твърд, а водата слиза под брадичката ми, после под адамовата ябълка. Направих още няколко крачки, по-скоро подскоци. Ледната вода слезе до гърдите ми.
Нататък беше лесно. В храстите събух гащетата, изстисках ги и ги прострях да поизсъхнат десетина минути. Слънцето грееше силно, напече ме и зъбите ми престанаха да тракат. Облякох панталона и ризата, опазени сравнително сухи, и продължих към бригадата на берачите.
На другия ден вестникът излезе със снимка на едно момиче, протегнало бели ръце към увиснал черешов клон. С очи като череши.
Журналист все пак не станах.
Вече отпадните води на "Северен&quo...
Изменение на климата и устойчиво развити...
Физико-химично третиране с Flomar на отп...
Изменение на климата и устойчиво развити...
Физико-химично третиране с Flomar на отп...
Търсене
Блогрол
1. Дневник и проза "Скритата градина"
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката