Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2008 09:57 - ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА РЕКА СТРЯМА
Автор: gor Категория: Изкуство   
Прочетен: 1324 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 07.06.2011 21:33



Трябваше да се върна в редакцията на вестника със снимка на бригадири, които берат череши. Такава беше първата ми сериозна задача като кандидат журналист.
Виждах камиона, чувах виковете и смеха на берачите. Но те бяха на другия бряг. Далеч на север се белееше връх Ботев.
Между мене и черешовата градина течеше реката. Мостът беше на километри. Старец с кръгли очилца, когото бях срещнал в селото, ми каза, че реката не е дълбока и може да се прегази.
Селото беше останало зад мен и наоколо нямаше жива душа.
Съблякох панталона и ризата, увих в тях фотоапарата и нагазих в реката. Водата беше много студена, въпреки топлия въздух.  Направих няколко крачки и постепенно свиквах с температурната разлика. Усещах пясъка под краката си.
 Бях само сътрудник на вестника, а главният редактор ми беше обещал да ме назначи на половин щат.  От милицията щяха да престанат да ме питат защо не работя и с какво се занимавам. Глупаво беше да им кажа, че пиша стихове и превеждам проза.
Напредвах бавно към средата на реката. Водата отначало стигаше само до кръста. Но скоро стигна да гърдите, а после и до шията ми. Бях вдигнал високо ръцете си, за да опазя сухи дрехите и апарата.
Усетих, че олеквам и пясъкът под стъпалата ми започва да се движи. Погледнах назад – изминатото разстояние беше равно на разстоянието до отсрещния бряг. Прецених, че тук трябва да е най-дълбокото. Но дали нямаше да попадна в яма, от която са вадили пясък?
Не бях уверен в плуването. Мой приятел, добър плувец, се беше удавил и оттогава аз не смеех да оставам без дъно под краката си.
Но продължих напред. Жълтеникавата вода стигна до брадичката ми. Стана ми страшно. Мина ми през ума да пусна дрехите и апарата и да се върна назад с плуване-газене. Но между мисълта и действието има няколко секунди. В тези секунди усетих, че пясъкът става по-твърд, а водата слиза под брадичката ми, после под адамовата ябълка. Направих още няколко крачки, по-скоро подскоци. Ледната вода слезе до гърдите ми.
Нататък беше лесно. В храстите събух гащетата, изстисках ги и ги прострях да поизсъхнат десетина минути. Слънцето грееше силно, напече ме и зъбите ми престанаха да тракат. Облякох панталона и ризата, опазени сравнително сухи, и продължих към бригадата на берачите.
На другия ден вестникът излезе със снимка на едно момиче, протегнало бели ръце към увиснал черешов клон. С очи като череши.
Журналист все пак не станах.


Тагове:   река,   води,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. eien - Чудесно!
19.09.2008 10:22
Поздрави!
цитирай
2. gor - eien :)
19.09.2008 15:16
Благодаря. Радвам се, че ти е харесал този текст.
цитирай
3. feq - На страхът очите били големи,...
19.09.2008 18:27
а може и да са черни, като презрели череши!?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gor
Категория: Изкуство
Прочетен: 1903850
Постинги: 678
Коментари: 3015
Гласове: 17061
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031