Пет години след написването на романа написах следния ПОСЛЕПИС:

Завърна се от Израел Хаим (синът на хазаите). След 35 години се срещнахме на хълма, разпознахме се, макар и трудно, и той ми каза: 
- Знаеш ли, че голямото дърво в градинката срещу старата баня го засади някога баба ти? Тогава то беше в ъгъла на нашия двор.
- Не помня - отвърнах.
След като се разделихме с Хаим, отидох да видя дървото. Изглеждаше около петдесетгодишно. Обградено с камъни и тухли. Откъснах клонче, показах го на майка ми и тя каза:
- Такива дървета някога растяха в нашето село край реката.
Баба Пена беше пренесла частица от оня пейзаж, от оня живот.
Дървото е живо. (Американски явор.)

И всичко продължава.

Аз тъкмо я открих...
А иначе,...да, живи са спомените и дърветата!

Това е краят на "Скритата градина". А ти прочете ли от началото?
Ще продължим да си четем другите текстове, нали?
Винаги ще ти се радвам тук! :)))

Чакам други скрити неща,...
явно, имаш скрито съкровище!
Лек, слънчев, топъл, есенен ден, Gor!

Хубавите неща все някога свършват!
Винаги така си казвам, когато прочета някоя интересна книга или изгледам спиращ дъха филм.
Чакаме новия роман!
Гичка

Благодаря ти, Гичке! Изгубих стотина страници от "новия роман", когато ми изгоря харддискът. И сега се чудя има ли смисъл да го възстановявам...

Стотина страници са сериозна загуба. Но дали ще ги възстановиш, зависи само от теб. Аз като читател имам категорично мнение по въпроса. :))

за възстановяване...

Г-н Вълев няма как да не възстанови загубеното и ще навакса времето, за да ни представи в близко бъдеще новия си роман, не се съмнявайте. :)))
Иначе ако не сте научила, г-н Вълев спечели престижна награда за поезия тези дни. Компания му направи друга много харесвана от мен поетеса - Станислава Станоева. Нека му честитим тук отличието и му пожелаем нови творчески върхове! Както му приляга.
Г-н Вълев, бихте ли били така любезен да споделите с нас, Вашите почитателки, наградените стихове. Благодаря!

Няма как да науча оттук, но споделям с отворено сърце и много благопожелания престижната награда!
Браво!
Благодаря, скъпа моя шимпин томодачи, Ги! Благодаря за коментара и важното събитие! Радвам се много и честито на г-н Вълев!
А на Вас пожелавам следващата престижна награда. ...Вие....ами Вие... вече сте я получила, /за мен/!
Прегръдки и на двама Ви от слънчев Токио!
Нека всичко ви /и на двамата/ е на 6+...така моят син си оценява всеки ден ежедневието, като го попитам как е минал денят му...
6+ from now on!
Eien

Молба ти е изпълнена, Гичке. Виж постинга ми от 16 октомври.
Благодаря ти за приятелското отношение! :))

Благодаря за поздравленията и прегръдките, далечна приятелко! Като споделяме радостта на другите, самите ние се обогатяваме душевно. И аз ти желая всичко добро! :))