Цитат от мемоарната книга на Георги Македонски "Това можахме"

   "Савинков взе с мъка да тегли думите си:
   - Баща ми каза, че може да укрие двама души, но четирима са много. Излязохме от нас и се завърнахме при Зеленков и Телман. Огнян каза какво е положението и Зеленков си отиде към техния край. Останахме тримата... Огнян ми довери насаме, че трябва да премахнем Телман и да отидем двамата у нас. Попитах го: "Не можем ли да изпратим Телман в някоя друга група?" - "Няма време да търсим другарите! - каза Огнян. - Не виждаш ли, че е пълно с войска." Тогава той реши да отидем заедно в Стрелци и да вземем лопата и копач. Взехме ги от нас. В гората, над село Стрелци, Огнян нареди да изкопаем скривалище за храна. Изкопахме доста голям трап. По едно време Телман отиде към дерето. Тогава Огнян ми заповяда, щом се върне и вземе да копае, да го убия. Телман се завърна. Огнян му даде копача да копае още малко. Телман слезе и започна да копае... - Савинков млъкна.
   - Продължавай, какво спря! - каза му Смирненски.
   Савинков продължи с прекъсвания:
   - Огнян ме погледна и ми даде знак с очи. Аз вдигнах карабината и стрелях в гърба на Телман. След това го заровихме. Вечерта отидохме и се скрихме в нашия обор, където баща ми беше ни направил скривалище."

   Бележка: Телман е партизанското име на Мичо Стойков. Останалите имена също са псевдоними на конкретни лица.

Кметът бил казал, че в нашата къща се въдят кукумявки и че ако все така не живее никой в нея, щял да настани циганско семейство, изселено от Пловдив.

През лятото аз и баба отидохме да си пазим къщата, докато татко търси купувач.

Стори ми се, че това не е нашият двор: всичко се беше смалило, дуварите бяха станали ниски, в зелените корони на дърветата стърчаха големи сухи клони, нямаше ги овцете, кокошките, кучето... Синджирът на кладенеца беше ръждясал като лисича опашка, а чекръкът скърцаше пронизително, сякаш някой домашен дух се учеше да свири на цигулка. И навсякъде растеше трева, саморасли метли препречваха пътеката към пчелина, който единствен продължаваше да живее.

Баба прегледа кошерите и каза, че всички са живи, но слаби, защото не са подхранени навреме със захарен сироп. И тя се зае с пчелите, а аз взех да варосвам овощните дръвчета в двора, да чистя тревата около тях и да прокарвам вади, за да ги полея.

Чак вечерта, когато се спусна умореният здрач, се сетих да надзърна в скритата градина: нямаше я! Някой беше отсякъл старата круша, заровил кладенеца, изкоренил живия плет и сега пред погледа ми се чернееше угар. Голо и пусто, мястото беше оградено с три реда бодлива тел, опната на циментови колове. Не се чуваха щурци, дори жаби не квакаха, защото и рекичката беше пресъхнала.

Премина котка, подобна на онези котенца, които бях носил в полето да се изгубят,да попаднат между ноктите на лисица, да подивеят...Тя ме изгледа враждебно с някакви древноегипетски очи, изпълнени с презрение,после се отдалечи бавно, с достойнство и с чувство за собственост върху почвата, водите и полезните изкопаеми в този парцел.

Отдавна не очаквах да се завърне дядо, но влязох в килера със свито сърце и боязън. Обущарската машина и калъпите си стояха на мястото, потънали в прах и ненужни. Отворих сандъчето, с което баща ми се бил върнал от фронта, но пачката с петте патрона я нямаше там. Кутийки с още по-ръждясали от преди пирончета, ножове за изрязване на подметки от гьон, клещи и замби, и дървени клечки, които никога нямаше да приковат подметките на пощаджията или секретар-бирника. Трудно се разчиташе посланието на дядо, но мисля, че го разбрах.

Сутринта лежах на старото легло с поглед, изучаващ кръгчетата по дъските на тавана. Напомняха ми очите на хора непознати, но от нашия род може би, от нашето село поне. Очи, които бях срещал много отдавна, които се бяха заглеждали в мен. И се чуваше дървоядът, а будилникът с надпис "Нерсесъ Такворянъ зад халите в Пловдивъ" отмерваше своите безпристрастни минути и часове от последните дни на нечие детство, което след много години щеше да се окаже моето.

остават във вещите, gor!
Старите къщи сами говорят за своите обитатели, крият мистерии и тайни...
Продължавам де те чета с интерес.
Поздрав от мен!
(есента и зимата също са красиви със своята зрялост и мъдрост!)