Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2008 10:02 - СКРИТАТА ГРАДИНА (откъси)
Автор: gor Категория: Изкуство   
Прочетен: 1019 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 16.09.2008 14:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Другарката Правда реши да проведе литературен конкурс на тема "Героят от нашата улица". Казваше, че и аз трябва да участвам. Възразявах - на нашата къса уличка нямаше нито една паметна плоча, макар че из квартала се срещаха често: Менахем Менахемов, Зелма...

- Не разбирай темата буквално. Ти пък напиши за герой от твоето село - настояваше Правда.

Тогава се сетих за баба Димитра, която не знаеше къде е гробът на нейния шестнайсетгодишен син. И тя беше идвала при баба да плаче неутешимо, да вие като кучка, на която са отнели малките.

Казах на баща ми каква задача ми е поставила Правда и поисках да ми разкаже каквото знае за своя братовчед, партизанина Мичо. Той не разказа нищо повече от онова, което знаех и аз: извели го при партизаните и повече не се върнал... Имало един човек от нашето село, бивш партизанин, който можел да разкаже нещо, ако пожелаел. Но кой знае... Толкова години не е казал нищо, та сега ли?

Все пак един късен следобед, когато татко се беше върнал от работа, отидохме да говорим със страшния някога партизанин. Заварихме го по потник - човекът тъкмо се бръснеше пред огледалото.

- Казвайте бързо какво ви гони, защото в шест часа ще чета доклад на събранието на ППО-то (първичната партийна организация, обяснявам сега за късно родените) в квартала. 

Татко му каза защо сме дошли.

Самобръсначката се спря по средата на бузата. Но това беше само миг. Човекът с посребрели коси се овладя и без да спира бръсненето си, отвърна с ясен и уверен глас:

- Истината е такава: Мичо дойде при нас в отряда, макар че беше почти дете. При едно сражение го раниха, раната не заздравяваше и той искаше да се предаде. Тогава това беше невъзможно. И наши другари го очистиха. Не казах по Девети на кака Димитра, за да не я тревожа излишно. После вече беше късно. И така си остана: снимка в музея, очерци в книгите... Но ти не пиши нищо. Такова е моето мнение. Защо да разчопляме раните?

Той вече разтъркваше одеколона по бузите си и аз погледнах към татко: да ставаме.

По обратния път към къщи двамата с баща ми мълчахме и в това мълчание имаше рядко напоследък единодушие между нас: нещата не са такива, каквито изглеждат...

Заинатих се и не взех участие в литературния конкурс на дружинната ръководителка. Струваше ми се, че за която и паметна плоча да пиша, все ще излъжа нещо. А ми се искаше да не лъжа, когато пиша.



Тагове:   градина,   Откъси,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. feq - И светлото ни минало крие тъмни сенки...
16.09.2008 14:23
"Балкана пази своите тайни" - от една реклама, но е вярно!
Пишеш увлекателно, gor, сигурно защото не си бил примерно дете!!!
Още тогава не си изпълнявал училищните задачи...
С намигване: Фея
цитирай
2. gor - feq :)
17.09.2008 11:37
Тогава баба ми казваше за мен: "Не го гледайте, че се прави на кротък. Щом си тръгнете, ще си покаже рогата..." А по-късно класната ми: "Добър ученик, но непредвидим в постъпките си." Ех, сега съм предвидим, но младостта "трепери в лятната ми риза"... :))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gor
Категория: Изкуство
Прочетен: 1905276
Постинги: 678
Коментари: 3016
Гласове: 17069
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031