Прочетен: 1019 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 16.09.2008 14:30
Другарката Правда реши да проведе литературен конкурс на тема "Героят от нашата улица". Казваше, че и аз трябва да участвам. Възразявах - на нашата къса уличка нямаше нито една паметна плоча, макар че из квартала се срещаха често: Менахем Менахемов, Зелма...
- Не разбирай темата буквално. Ти пък напиши за герой от твоето село - настояваше Правда.
Тогава се сетих за баба Димитра, която не знаеше къде е гробът на нейния шестнайсетгодишен син. И тя беше идвала при баба да плаче неутешимо, да вие като кучка, на която са отнели малките.
Казах на баща ми каква задача ми е поставила Правда и поисках да ми разкаже каквото знае за своя братовчед, партизанина Мичо. Той не разказа нищо повече от онова, което знаех и аз: извели го при партизаните и повече не се върнал... Имало един човек от нашето село, бивш партизанин, който можел да разкаже нещо, ако пожелаел. Но кой знае... Толкова години не е казал нищо, та сега ли?
Все пак един късен следобед, когато татко се беше върнал от работа, отидохме да говорим със страшния някога партизанин. Заварихме го по потник - човекът тъкмо се бръснеше пред огледалото.
- Казвайте бързо какво ви гони, защото в шест часа ще чета доклад на събранието на ППО-то (първичната партийна организация, обяснявам сега за късно родените) в квартала.
Татко му каза защо сме дошли.
Самобръсначката се спря по средата на бузата. Но това беше само миг. Човекът с посребрели коси се овладя и без да спира бръсненето си, отвърна с ясен и уверен глас:
- Истината е такава: Мичо дойде при нас в отряда, макар че беше почти дете. При едно сражение го раниха, раната не заздравяваше и той искаше да се предаде. Тогава това беше невъзможно. И наши другари го очистиха. Не казах по Девети на кака Димитра, за да не я тревожа излишно. После вече беше късно. И така си остана: снимка в музея, очерци в книгите... Но ти не пиши нищо. Такова е моето мнение. Защо да разчопляме раните?
Той вече разтъркваше одеколона по бузите си и аз погледнах към татко: да ставаме.
По обратния път към къщи двамата с баща ми мълчахме и в това мълчание имаше рядко напоследък единодушие между нас: нещата не са такива, каквито изглеждат...
Заинатих се и не взех участие в литературния конкурс на дружинната ръководителка. Струваше ми се, че за която и паметна плоча да пиша, все ще излъжа нещо. А ми се искаше да не лъжа, когато пиша.
Пишеш увлекателно, gor, сигурно защото не си бил примерно дете!!!
Още тогава не си изпълнявал училищните задачи...
С намигване: Фея
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката