Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2008 09:06 - СКРИТАТА ГРАДИНА (откъси)
Автор: gor Категория: Изкуство   
Прочетен: 1202 Коментари: 2 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

На другия ден, едва дочакал да стане четири след обед, тръгнах към къщата на Теменужка. Когато наближих, аз се спрях, огледах се като конспиратор и понеже видях някаква съседка на балкона, реших да подмина. Но Теменужка се показа на прозореца на тяхната стая. Върнах се няколко крачки назад и се качих на тясната стълбищна площадка. В този момент тя отвори вратата и съвсем спокойно каза:

- Заповядай. Ето, насам, върви след мене.

Цялата ми представа за тайна любовна среща рухна. И съседката ме видя, и Теменужка не припадна от вълнение, и вратите скърцаха, и котката излезе да ме посрещне...

- Много жълта и много ангорска! - похвалих я аз.

Теменужка допълни:

- Дори съвсем ангорска. Но по-добре не я докосвай.

Вътре, в стаята, докоснах ръката на Теменужка, но тя я отдръпна и каза:

- Нали ще решаваме задачи? Има тук една за басейни: от една тръба се пълни, от друга изтича... Такива задачи не мога да понасям!

- И аз. Хайде да излезем някъде!

- Какво? И утре да ида на училище без домашна, така ли?

Нямаше как, решихме задачата, и то само защото ние бяхме с два урока напред, иначе нищо нямаше да излезе. Но не признах това, правех се на много умен.

- Видя ли, че като се съберат две глави...

- ...на една възглавница - допълних и се опитах да я целуна.

Тя скочи на крака, погледна към улицата и каза:

- Баща ми си идва. Ще те запозная с него.

Почувствах се като зверче в капан: не можех да си тръгна, а не изгарях от желание да се запозная с баща й. Заех отбранителна поза зад масата, по която бяха разхвърляни учебници, тетрадки, листове. Оказа се, че е имало за какво да се притеснявам.

Влезе бащата на Теменужка - същите очи и вежди, само че смръщени.

- Татко, да те запозная с моя съученик, той много добре решава задачите и затова...

Бащата ме изгледа с величайше недоверие.

- Ти от Образцовата ли си?

- Не, аз съм от друго училище, но също съм в седми клас.

Едрият мъж освободи пътя към вратата и крясна:

- Обирай си крушите! Веднага, веднага!

- Ама, татко, чакай да ти обясня! - умоляваше го Теменужка.

- Няма какво да ми обясняваш! С тебе после ще се разправям...

Аз си взех якето от шлиферен плат и тръгнах. От вратата, вече на безопасно разстояние, казах:

- Вие нямате право да обиждате така дъщеря си!

И хукнах надолу по стълбите. Все пак той не се втурна да ме гони - може би благоразумно реши, че е по-добре съседите да не разберат какво става.

 

След няколко дни имаше състезание по лека атлетика между двете училища. Учителката по физкултура Спасова ме включи в отбора с думите:

- Момченце, слушай ме добре: за последен път те пускам в отбора, понеже не ми идваш на тренировки, ама само да ме провалиш, мисли му!

- Нямах време, другарко.

- А да се мотаеш пред лунапарка имаш време...

Беше ме видяла. Или някой й бе казал? Все пак добре че знае само за лунапарка.

На високия скок аз се провалих. Нямаше го вече и Гошо Фурната, беше станал гимназист. Първото и второто място взеха две високи момчета от Образцовата прогимназия. Аз бях на трето - голям срам. Следваше малка почивка и идваше ред на бягането. Оправях си кецовете и се оглеждах: защо я няма сред публиката Теменужка?

В серията на сто метра се класирах пръв, но с по-слабо време от победителя в другата серия, който беше от противниците. Имаше опасност да ни бият и при бягането. Спасова нервничеше, но треньорската педагогика не й позволяваше да ни чете конско, преди да са минали всички дисциплини.

Финалът. Заставам на старт в първи коридор. До мен коленичи победителят от другата серия. Поглеждаме се крадешком. Онзи дъвче нещо и това му придава спокоен вид. Аз не дъвча и едва ли някога съм бил по-неспокоен.

Усетих интуитивно, че съдията ще натисне спусъка и изхвърчах. Изстрелът се чу едва тогава: фалстарт. Записват ми номера. Отново на стартовата линия. Аз треперя целият. Готови. Изстрел. Нормален старт. Бягаме с оня един до друг, останалите са една крачка назад. Той често извива глава към мен, а аз съм се примирил: е, каквото стане пък. Пред финала моят противник пак обърна глава към мен и вероятно това го погуби. Изостана на сантиметри, уплаши се, че губи състезанието и... в този момент аз отнесох лентата с гърдите си. Бягах още известно време, тласкан от инерцията, след това направих кълбо напред и се излегнах по гръб на тревата.

Дотича Спасова:

- Да не ти е лошо бе? Ей, как си бе, момче?

И ме пръсна с малко вода.

Станах и гледам: към мен се носи с хварчащи плитки Теменужка. Прегърна ме, целуна ме по бузата. Пред изумените погледи на ученици и учители от нейното училище...

Седнахме на циментовата ограда в очакване на резултатите. Тя ми се оплака, че баща й я набил веднага след като аз съм си тръгнал, а днес не я пускал на състезанията, но тя избягала. И какво ще стане?

- Не ме интересува. Имам право на личен живот.

- А майка ти, какво казва майка ти?

- Още не съм ти казала, че майка ми не живее при нас. Разведени са.

Не разпитвах повече. Струваше ми се, че темата за родителите й е прекалено интимна и ако Теменужка пожелае, сама ще ми разкаже.

Обявиха резултатите от бягането на сто метра. Аз трябваше да застана на стълбичката за награждаване. Връчиха ми красиво изписана грамота. Другарката Спасова ме поздрави, като ми стисна по мъжки ръката:

- Оставаш в отбора. Предстои ни градско първенство.

- Само че аз не искам повече. Трябва да си оправя успеха.

- Няма не искам! После ще говорим.

За Спасова най-важни бяха успехите в спорта.



Тагове:   градина,   Откъси,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martiniki - :)
14.09.2008 18:48
еха! каква сладка победа!
цитирай
2. gor - А бяхме млади...
15.09.2008 16:06
Сега нито на пистата победа, нито целувка от Теменужка...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gor
Категория: Изкуство
Прочетен: 1905098
Постинги: 678
Коментари: 3016
Гласове: 17069
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031