Атобусчето "Латвия"
спира за миг, посрещнато
от някакъв луд
с червена фуражка.

На вратата на кръчмата -
катинарче, почти символично.
(Но как ли са влезли врабчетата?)

Ето я къщата.
Портата с чепове като очи.
Дворът.
Прасковата - изсъхнала.
Лозето - отрязано наполовина
от ново шосе.
(Закъде ли?!)

Кладенеца го няма.
Зазидан с базалтови плочи.
На пътеката няколко дюли -
звезди, неотплавали в Космоса.

Вратата - открехната
като за котка.
Но котката я няма...

- Мамо?...

Невероятен изблик на стари спомени и събуждане на забравени чувства! Поздравления !

Благодаря! :)