Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2008 08:32 - СКРИТАТА ГРАДИНА (откъси)
Автор: gor Категория: Изкуство   
Прочетен: 1040 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 04.09.2008 10:12


 

Като ходех на фурната за хляб, срещах едно високо русоляво момче, разменяхме си по някоя дума и се гледахме един друг с любопитство. Момчето казваше "тама" вместо "там" и често повтаряше "майна, майна". Това ме учудваше, защото от книгите знаех, че правилното е "там", а думата "майна" бях срещал само в израза "майно ле, майко юнашка".

- Майна, ти не си от маалата... Бас държа, че си от някое село, майна? Голям кеф е да си от село! Аз лятно време ходя в селото на морука, та знам кво е... Той се оженил за майка ми, филибелийката, и дошъл заврян зет в "Кършияка". Мойте моруци бачкат в Цигарената на "Иван Вазов". Ти познаваш ли града?

- Ходил съм само по Главната, до Червения площад и до Градината. Аз съм тук отскоро.

- Айде, майна, да те водя на Бунарджика. Оттам се вижда целият град.

- Ами добре. Да занесем хляба и да вървим.

- Ама обуй си гуменки, че ще се катерим по скалите.

- Нямам гуменки. Със сандали не може ли?

- То може, ама да не си ги скъсаш. Айде, майна, след пет минути.

Изкачихме се на върха по алеята. Аз се спирах от време на време да гледам, но Коцето бързаше нагоре и повтаряше:

- После бе, после. Не гледай сега, за да видиш всичко наведнъж от върха.

Такава гледка не бях виждал. Вярно че имах представа за града от неговите улици, но не бях очаквал, че е толкова голям и красив с червените си покриви, със зелените си дървета. И тази синкава планина, сигурно Родопите /срам ме беше да попитам/. На север пък - редиците на тополите край Марица, зелената равнина, стигаща чак до нашенските баири на Средна гора, а веднага след тях, над тях - Стара планина с познатия ми връх, където често и през лятото белееше снегът. Искаше ми се да покажа на Коцето къде се намира нашето село, но чак дотам погледът не стигаше. Селата не се виждаха, пък и как ще го различа от трийсет и няколко километра?

Бяхме седнали на една скала, на самия връх на Бунарджика. Скалата беше приятно топла и тази топлина стигаше до сърцето ми, то също се затопляше, та чак ми се пееше. Но знаех, че гласът ми мутира, както беше казала една учителка на село, та само това ме възпираше да не запея... Моят нов приятел обясняваше кое къде се намира - театърът, пощата, Старият град, коминът на Бирената фабрика, Джендем тепе, - но аз почти не го слушах. По-ясно чувах музиката и гласовете вътре в себе си. Те ми пееха и говореха, че има гледки, които те хващат за косата и те издигат пет метра нагоре, където ти поникват крила и ти излиташ. Ако в този момент се събудиш, ще се разбиеш в скалите. Но унесът на вятъра вече те е  поел  и ти си  поет, макар да не си написал нито един стих. Издигах се все по-високо, както някога на село, виждах пак като на релефна карта реките, могилата на Тракийската равнина, шосетата към Бургас и Цариград, към София и Карлово, само тихият бял Дунав ми се губеше от погледа, защото Балканът го закриваше, облаците го прибулваха, но аз си го познавах от кораба "Радецки" още - бум! - от Козлодуй и Видинското царство в учебника по история... Пък и някаква баба Тонка все ми даваше да си отчупя от медената питка и ми шепнеше загадъчно: "Не преминавай, чедо, там, във Влашко!" С бавен размах на крилете обръщах аз глава на юг, към благите Родопи /може би?/ и виждах там каракачанското момиче, което пролетес бе минало през нашето село на гърба на едро муле, крачещо последно в кервана; виждах борови гори и копи сено върху заоблени поляни; шивача дядо Костадин от Райково, който миналата зима беше ми ушил терлици от изрязан плат за панталоните на дядо. Напрягах се да видя и Бялото море, където, казваха, бил ходил другият ми дядо, дядо Таню, когато го мобилизирали в запаса, но нищо не можах да видя - сигурно ми пречеше Желязната завеса. И се завръщах бавно, губех си височината, над реката Чая зърнах баба като ученичка в Станимака, най-далечното градче, което милата ми баба бе видяла...

Вече чувах пак гласа на Коцето: говореше ми за "Кючук Париж" и Сточна гара.

- Да, разбирам - приземих се аз, - ама защо се казва тъй, какво ли е това "Кючук Париж"?

- А бе "кючук" на турски значи "малък". Чаткаш ли? Въобразяват си, че живеят в Париж. Всички къщички са едноетажни, те са бежанци от Тракия и Македония. Все с ножове ходят. Дъртите пасат по пет овце из Беломорския квартал, а младите бачкат в тютюневите складове.

Върнахме се в "Кършияка" по Новия мост, минахме край ресторант "Герджика", където вече свиреше "Оркестърът на оптимистите", защото се свечеряваше и млади суинги с тесни панталони водеха гаджетата си - зози, сресани на конска опашка - на ресторант, където щяха да ядат жабешки бутчета и да пият бяло вино "Димят". Така ми обясни Коцето и ме шашна с куп непознати думи и понятия.



Тагове:   градина,   Откъси,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martiniki - :))
04.09.2008 15:47
зози, а!

много колоритно и автентично, горски

благодаря за разходките
цитирай
2. gor - И суинги... :))
05.09.2008 06:17
Автентично си е!

Благодаря, че съм те подлъгал да се изкачиш до върха! :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gor
Категория: Изкуство
Прочетен: 1905078
Постинги: 678
Коментари: 3016
Гласове: 17069
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031