Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2008 15:38 - СКРИТАТА ГРАДИНА (откъси)
Автор: gor Категория: Изкуство   
Прочетен: 1730 Коментари: 0 Гласове:
0



И след обед татко впрегна коня, само че в онази, другата каруца, на два етажа, където се нареждат касите с лимонада. Счетоводителят излезе с молив над ухото и двамата броиха, смятаха, толкова каси по толкова шишета лимонада, тези са сайдер, онези са газирана вода, сироп малина... "Давай по селата! Че пак закъсахме с плана. И до утре вечер да си тук!"

Настаних се на високата седалка до баща ми и потеглихме под звуците на бутилките, които подрънкваха зад нас. За Арап това беше обичайната музика на конската му съдба.

Минахме през няколко села и татко оставяше в кръчми и сладкарници каси с пълни шишета, а взимаше оттам празните. В село Стряма ми нареди добре да пазя стоката, докато той е в кръчмата, защото тук си вземали сами шишетата, изпивали ги набързо и ги оставяли отново в касите. Това ме порази: как е възможно да вземеш нещо чуждо, без да го платиш? В нашето село не ставаха такива работи. Дори циганката Зоя питаше стопанина, преди да вземе нещо: кичур грозде, круша, дрешка, просната да съхне... Уважаваше се чуждото. А своето се пазеше.

И наистина: щом татко влезе в кръчмата, дойдоха трима ергенаши с накривени каскети и се заусукваха около каруцата като котараци. Единият от тях, с подбръснати мустачки, веднага взе бутилка, разхлопчи я и я отвори с гръм. Останалите двама поглеждаха ту към мене, ту към кръчмата и не смееха да си вземат.

- Много бедни били тези стрямалии! - казах аз. - Не могат да си купят една лимонада...

- Я мълчи бе, малкия! Не сме бедни ние, ама всичко вече ще е общо. Комунизъм! Трябва ли ти, взимай!

- Тогава дай каскета. Че ми пече на главата, като пътувам.

- Каскета си е мой, а лимонадата държавна.

- Държавна тя, държавна, ама баща ми се подписа, трябва да я плаща...

В това време, с каси в ръце, излязоха отвътре татко и кръчмарят.

- Казах ли ти аз? Правят го редовно - рече татко на кръчмаря.

- Питаш ли ме мене? Бащите им ядат и пият, без да плащат. Та няма да разреждам ли?

- Каква стана тя тогава? Каква я мислехме, а тя каква излезе... - В гласа на баща ми имаше горчивина, сякаш в кръчмата го бяха почерпили с пелин. - Сега, момче, плати си лимонадата, ако обичаш! - обърна се той към оня, който допиваше шишето.

- Нямам дребни! - нагло отвърна тънкият мустак, хвърли шишето върху касите и си тръгна.

Един от приятелите му извади монета, пусна я в касата, която баща ми носеше, и каза:

- Аз го черпя.

Баща ми само въздъхна.

Минахме през още две села, но там не станаха подобни произшествия, та настроението на баща ми полека-лека се оправи. Започна да подсвирква, да си тананика. Когато наближихме нашето село, той ме попита:

- Искаш ли да живеем в Пловдив?

Аз се изненадах:

- Как тъй в Пловдив? Ти майтап си правиш, татко.

- Е, то още се не знае. Ама ако стане, искаш ли? Кажи де!

- Страх ме е от Пловдив. Не познавам там никого. Разправят, имало много рейсове и камиони. Учителите били по-строги. Така говорят градските деца, кога си идват лятно време.

- То се свиква. Щото, гледай, тук за мене няма място. А пък щом ще бъдем в чуждо село, то по-добре да идем в Пловдив. Свиква се със всичко.

- Ами баба?

- Когато купим къща, ще я вземем и нея.

- О, ама и къща ли ще купим?! Откъде пари бе, тате?

- Полека-лека ще спечелим. Е, малка къщичка някъде накрая.

- Не знам, не знам... Само че няма да продаваме къщата на село. За да можем да се върнем.

Баща ми замълча, не отговори. А аз реших, че е съгласен с мене.



Тагове:   градина,   Откъси,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gor
Категория: Изкуство
Прочетен: 1904976
Постинги: 678
Коментари: 3016
Гласове: 17069
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031