И отново сирената, и отново в стола, половин час почивка, работниците пушат на пейките, мама ме пита дали не съм останал гладен, готвачът я успокоява: "Направих му кашкавал пане, дай сега една лимонада, ама от оная, по-хубавата..."

Бързо ми омръзна този живот, в който нямах задължения, а нямах и книги. Затъгувах за читалищната библиотека в моето село. Мислех си за скритата градина, за сеното, крушата, за кучето и за овцете, за пчелните рояци... Как ли се оправя баба? Сънувах пчелоядите и други пъстри птици: спускаха се от небето като шарени великденски яйца и преди да се разбият в керемидите, израстваха им крила, крачета, нокти, човки, и тъй, превърнали се от яйца отново в птици, те нападаха ябълката и кълвяха нейните червени плодове. А тя се бранеше с размаханите клони, прогонваше ги, ала те налитаха отново. Надявах се - в съня си - кучето да ги пропъди, котката да ги подплаши, да излезе баба, да им викне някаква магическа дума, заклинание, да ги превърне в обли камъни, каквито има край реката... Да ги събирам после тези цветни камъни в кошницата на яйчаря, да ги замъкна в черквата и да редя мозайка; мозайката ще изобразява Рая, с Адам и Ева, със Змията и Дървото... И както си редях насън мозайката в притвора на нашата черква, дойдоха двама с факли, с тъпани, с фанфари, отхвърлиха ме настрана и почнаха да палят: най-напред вратата, сетне ореховите столове край стените, накрая и иконостаса от резбовани дантели. И пламна всичко, и стъклописите изпукаха, и гръмнаха прозорците, лицето на Исус се сгърчи, той остана без ръце и без крака. Когато пламъците близнаха камбанарията, в черквата нахлуха всичките магарета на селото, козите и свинете, биволският бик и нерезът, и пръчът. Нахлуха в черквата и взеха да се хапят, да се скачат, да се блъскат с рога, да се удрят с копита. А онези двамата приличаха на момчетата, които ме бяха нападнали на връщане от католическата църква, само че пораснали, с мустаци, ревяха, кряскаха: "Ти кой си и защо вървиш по нашта улица? Ти кой си, кой си, кой си..."

- Да си вървим бе, тате! - казах аз на сутринта. - Да си вървим, че баба какво ли прави там самичка. Да си вървим бе, тате!