Веднъж се покатерих сам в короната на ябълката, за да си откъсна най-узрелия и сочен плод. Клоните бяха сиви, гладки и румените плодове миришеха замайващо като очакването за живот. Дълго се колебаех и избирах: ябълките бяха една от друга по-красиви, въпреки че бяха дребни. Изядох няколко, а други пъхнах в пазвата, на голо, усещах гладката им хладина по нежната си кожа. Струваше ми се, че тя, ябълката, ме обича, че дървото ми се радва. И започнах да целувам плодовете, които щяха да останат на мястото си необрани. За първи път изпитах страх и обич неразделно.
И тогава изведнъж се чу жужене над пчелина, откъм навеса с турски керемиди се понесе тъмен облак. Като менеше плътността си, очертанията си, той се понесе из градината от едно дърво към друго. Завъртя се и край ябълката, но се върна, извиси се, отправи се на север, а мене ме облъхна мирис на мед и восък. Виждал бях роене на пчелите, но тогава роякът беше облепил изсъхнал клон на слива. Сега за първи път видях как този облак от пчели лети и търси своя нова стряха.
Спуснах се по гладкия ствол на ябълката и изтичах да потърся баба.
Тя тъкмо лееше куршум на някоя си Станка от горния край на селото. Като чу, че викам: "Рояк, бабо, рояк!", набързо отпрати момата, рече й: "Ако не ти мине, пак ела!" и се закачули с мрежата, която предпазваше лицето от пчелите. Сложи въглени в пушилката, напълни я със сухи биволски лайна и ми я подаде: "На, раздухвай, пък аз да потърся празен кошер."
Отидохме до пчелина и аз посочих накъде се бе изнесъл роякът. Баба отмести два-три снопа царевична шума, облегнати на плътната дъсчена стена зад кошерите, и аз за първи път видях вратичка между нашата градина и онова пространство, ненаселено от нищо.
Изскърцаха ръждясалите панти, разкъсаха се паячните мрежи и пред очите ми се отвори гледка: розова поляна с детелина, кладенец сред нея, откъм рекичката - жив плет, два високи кипариса в най-ниското, а по средата на поляната - старо, много старо крушево дърво.
Грозде брах - първото за тази година. Около изкълваните , до зрънце изядени от косерите чепки беше попил този мирис на мед, като ехо от гроздето
дори само заради този сладък запах на мед вчера си струва да потърпиш жегата и осите, мравките и другите там разни придружаващи екстри ;)))
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката