Човек обидихме. Отиде си човекът.
По коридора стъпките му глъхнат с екот.
Сега не смеем да се гледаме в очи.
Муха досадница в прозореца бръмчи.
Какво деляхме ние? Отговорност, слава?
Часовниците кротко цъкат. Продължава
постарому животът: скърца ден след ден...
Един от нас преместен, друг пък повишен,
на някоя многострадална Геновева
заплатата пораснала със десет лева...
На касата броим стотинките дори.
И всички пак сме честни, всички сме добри.
Човек обидихме, ограбихме, убихме...
Погребахме го и на гроба вино пихме.

Написано от майстор!!!