Тревожното небе през юли
между деня и вечерта.
И вятър зъл листата брули -
зелени липови листа.

Отгоре облаците жълти,
отдолу - черни, тъмносини.
Внезапно чувство ще нахълта
и няма да ми се размине.

Сърцето - стрък трева в пейзажа,
оголен, блед, незащитен.
Сега, каквото и да кажа,
ще тресне мълния над мен.

Пред ужаса на самотата
душата свива се, мълчи...
А буря вестници подмята
и хвърля шепи прах в очи.

Както винаги актуално до прашинка отразяваш обстановката в природната картина и невероятно образно и и разнищващо ни я представяш в съвсем нова светлина , пречупена през твойта гледна точка !
Поздравления !

Ти си ми верен и проницателен читател.
Благодаря ти! :))