Веднъж в Бургас,
в един от новите комплекси,
прозвънна в мен среднощна струна,
изпих си виното на екс и...
луната исках да целуна.

Но не достигах бледите й устни,
макар че бях в таванските етажи,
и молех я въже поне да спусне,
да хвърли ключ, врата да ми покаже...

Тя клатеше глава: не, не, не може...
Тя шепнеше едва: не, не, не бива...
Седеше в режисьорската си ложа
високо горе -
хубава и талантлива.

Аз бях бездарникът, получил роля
по милост... Бях отчаян, общо взето...
И щом погледнах траурно надолу,
видях я да се къпе във морето.

Ядяха милите ми домакини
и пускаха танга от стари плочи...
За радост на приятели, роднини
не аз -
един хлапак в морето скочи.

Ех, тази светеща Луна, дали си е заслужавало по нейното отражение да се страда и да се скача ? Все пак - отблясък, отражение, не е истиннно! А, дали е така - знаеш само ти! :))))Поздрави!

Стихотворението съм чела и пак чета с удоволствие - поздрав от най-хубавия град.

http://youtube.com/watch?v=vB7wQYItle0

и аз се отправям към Бургас!:)))
Усмихна ме с това стихотворение...:)
А знаеш ли, че Луната ми е приятелка и често се взаимозаменяме с нея?;)))

Когато в душата на младия човек прозвънне "среднощна струна" - заслужава си. Но все пак в морето скача някакъв хлапак, нали?

Благодаря за поздрава! :))
Много ме трогна... Завиждам ти, че си там.

Добра новина! :)
Тебе те свързвам по-скоро със слънцето, а не с луната...

Аз съм си слънчево лунна;)

Великолепно изпълнение на влюбения хлапак , с невероятно дръзки стремежи !Това е то - любов !И на кладата отиваш , заради нея .
Поздрави , Маестро !

Опасна смес от младост, море, нощ и луна... :))

за жалост :(,
само поздрава е от там