В далечен град, където нямах дом,
а само сънища невъзвратими,
се скитах сам по нощен вълнолом...
И вятърът извика мойто име.

Гласът ми бе отнякъде познат:
от други нощи ли, от друг живот ли?
И аз затичах удивен назад,
преследван от вълни и птичи вопли.

Но нищо в полумрака не видях
и си помислих, че ми се е вчуло,
че гларус е проплакал там от страх...
А после тишината спусна було.

Не се повтори никога викът.
Молбата? клетвата? - не се повтори...
Не пожелаха да ме отвлекат
сирените из морските простори.

Към нощното море отправил взор,
сега си спомням, че тогава
край мене прелетя един мотор,
че махна някой с кърпичка лилава.

Затова те харесваме поете! Дори в горещ юнски ден ти публикуваш поезия. Уловения миг е силата ти. Ние сме на морето и пак те четем....

това е поезия - ехо от виолетово шалче :)

приятно ми беше пак да прочета

Нищо не се повтаря - животът не се връща назад , затова когато ти падне случай -х улавяй мига !
Невероятни силни стихове и прекрасен стил , Маестро !
Усмивки за теб !

Благодаря ви, че ме четете край морето!
Улавяйте и вие хубавите мигове там. Да си изкарате чудесно! :))

Бургаският вълнолом ми е подсказал доста поетически мотиви. Често се връщам мислено там.
Поздрав! :))

Колко пропуснати мигове има в живота на всеки човек! Но вероятно така трябва да бъде. Иначе чашата ще прелее...
И за тебе усмивки! :))