Като дърво под слънцето - с листата
превръщаш всеки лъч в зелен живот
и кислород край себе си излъчваш.
Свенливо криеш белия си цвят -
възторжената рана на душата.
Тичинките очакват вятър и пчели,
върхът примамва облаци и мълнии,
а корените - тъмните носачи на вода -
не спират черната си работа,
макар добре да знаят своя край:
дърва за огън в стара печка...
Но свършва август, пада първото листо,
замислен дъжд по клоните се стича
и лъсва като земното кълбо Плодът.
С кафяви семчици в средата.

Маестро, стига с тези " дърва за огрев ", сега е такава жар .... , че даже и " замисленния дъжд " не върши работа ......Дай нещо разхладително !Та ти сигурно си до климатика , ами ние да му мислим !
Поздрави от Севера за Юга .

Толкова си хубава,
толкова си млада!
Сладолед си купила
в края на площада.

С огнено езиче
го докосваш нежно,
хубаво момиче
с кожа белоснежна.

Близваш ти с наслада
ръбчетата вкусни,
после за награда
го обгръщаш с устни.

Спуснала клепачи,
дъх си притаила...
Сладоледът плаче.
Утеши го, мила!

"възторжената рана на душата"

!

Улавяш най-засекретени звуци, Марти... Дай Боже всекиму такъв читател! :))

О ,сега е по- добре , добре ми дойде сладоледеното описание ....., благодаря ти ! Влива свежест , разхлада и романтични емоции !

Това дърво на живота пренася семчици от стих в стих - може да са горчиви, но пък съхраняват посланието на сърцевината. :)