Дими земята, бяла от априлски цвят.
И флейтата на славей се задъхва,
надмогнала и тъпан, и тръби,
с висок и сочен звук се извисява
над глъхнеща далеч стрелба.
Като куршумче заблудено чуква
по лявата ми гръд една пчела...
Ранен съм от любов към всичко живо,
от обич към сокол и мравка съм ранен,
танцува ми се с тънка трепетлика,
лудува ми се с видра и сърна.
Спасен съм от горчивата самотност
на замразените от злъч очи.
Гората под крило ме приютява,
потокът мие моето лице.
При мене идват зверове и птици -
не ги е страх, играят си на жмичка с мен,
като на мъдър брат се доверяват.
Човекът за добро и обич е роден
и ще се върне в своето гнездо
след дългото изгнание в ненавистта.
Че сладко е и дивно е да страдаш,
пронизан от невинност и любов.
Когато се съедини докрай кръвта ми
със соковете на дървета и треви,
ще ме покрие крушата с цвета си,
ще ме поръси с дъхава роса...

Като куршумче заблудено чуква
по лявата ми гръд една пчела...
Ранен съм от любов към всичко живо,
от обич към сокол и мравка съм ранен,
танцува ми се с тънка трепетлика,
лудува ми се с видра и сърна.


Ранен да си от любов към живота, какво томително усещане!

"томително усещане"... Човек остава без дъх, когато усеща обич към всичко живо... Да можеше да е възможно завръщането от "дългото изгнание в ненавистта", в омразата, нали?

Странно...рядко попадам на нещо, писано сякаш за мен. Поздрави.

zemela, трогна ме това твое мнение... Да можех да напиша и други такива ЗА ТЕБЕ !

"Идилия "ли съзирам , Маестро
Или просто това е едно от всички неща ,
които ни карат да се замислим,
и ни обвържват с причинността .
"Картина " ли виждам , Маестро
или е просто обикновен пейзаж,
който ни кара да усещаме
и разберем всичко за света .
"Музика " ли долавяме , Маестро,
която ни обвива и гали със звуци
вечната музика на душата
с вечния устрем на сърцето......
Да продължавам ли ?

Ако съзираш нещо в скромния ми текст,
навярно то е музика, идилия, картина,
които ни огряват благодатно днес,
в най-дългия ни ден от цялата година...

Как го измери със скука ли ?