Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.06.2008 21:37 - ТЕАТРАЛНА БАЛАДА С ПАЯЧЕ
Автор: gor Категория: Изкуство   
Прочетен: 1663 Коментари: 7 Гласове:
0




На плажчето самотно нейде край Ахтопол -
деца в античен запустял театър -
играем аз и ти. А гларусите с вопъл
съдбите ни следят. И свири вятър...

"Познавам те отдавна - казвам. - Но не смеех..."
"И аз така - отвръщаш. - Нямаше причина..."
"Отлагах, за да чакам. Търпях, за да живея."
"И ето че отделно младостта ни мина."

А гларусите древногръцки коментират:
- Отлагаха, не смееха... И късно е сега.
Какво ще правят? От любов ли ще умират?
Или пък ще се любят с най-безбрежната тъга?

(Тук следва пауза. Вълните само с плясък
подсилват драматичния момент. Въздишки.)

Усмихваш се през сълзи. В зъбите ти - пясък.
В косите паяче заприда бели нишки:
ако замрем в прегръдка, цели ще ни оплете -
ще станем двойна мумия на пеперуди...

"Познавам те отдавна. Помня те като дете."
"Сега съм трезва, но душата ми се чуди."
"Пиян съм не от вино - от изтекло време...
А ти... от плът ли си?... Или си фреска?
Боянска църква? Идол? Овъглено семе?"
"Защото те обичам от тринайсет века!"

Отново хор на гларусите:
- Трагедия! Полусъвременна, полуантична.
Момиче с бръчици, момче с прошарена коса - по плажа тичат.
Те в себе си не вярват, но вярват в чудеса.

По всички плажове, хотели и летища
оплита паячето две копринени души
и никога на своята игра не се насища,
събира ги, но няма да ги утеши.

На сцената се спуска мрак. И вятър.
Живее ни се. Пясъкът е още топъл.
Но плажчето не е, не е театър,
не сме деца, дори градът не е Ахтопол.


Тагове:   театрална,   балада,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. roksolana - ...
13.06.2008 21:42
Прекрасно е!
цитирай
2. kleopatrasv - Чудесна мисъл , Маестро !
13.06.2008 22:15
Страхопочитаемо е чак ! Невероятно подбрани изрази и добре съчетани сравнения !Дали все пак тези " копринени души ", нищо няма да ги " утеши " ? Ох, тази " полуантична трагедия "?
И все пак , живее ни се !

Поздравления !
цитирай
3. martiniki - ех
14.06.2008 08:23
"Те в себе си не вярват, но вярват в чудеса."

И закипя във мен безбрежната тъга.
цитирай
4. gor - Роксолана
14.06.2008 09:41
Благодаря! :)
цитирай
5. gor - Клео
14.06.2008 09:43
Живее ни се... Колкото по-малко остава, толкова повече! :)
цитирай
6. gor - Мартиники
14.06.2008 09:45
Безбрежната тъга е светла като лунното море... :)
цитирай
7. martiniki - тогава ще е по-правилно -
14.06.2008 13:55
и се разстели в мен безбрежната тъга!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gor
Категория: Изкуство
Прочетен: 1905298
Постинги: 678
Коментари: 3016
Гласове: 17069
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031