Бяхме приятели с Ванда. Завършила българска филология във Варшава,
тя превеждаше наши поети, издаваше антологии и други книги, редактираше преводи. Малцина знаят, че беше поетеса и понякога пишеше стиховете си на български. Почина много млада. Да почетем паметта й, като прочетем някои нейни "български" стихове.


* * *

Преброих своите дни
преброих греховете си
Разбрах:
таксиметърът на моя живот
вече двойно пресмята
всичките сълзи
всичките грижи
И бакшиш ми оставя -
бръчките под очите


* * *

сърцето ми се пука от мраз
като стъблата на дърветата
през голямата зима
когато чаршафите на снега
плътно завиват земята
вече зная
че в лапавицата на живота
няма място за съучастие


* * *

в писмото изпратено
от пощата Живот
предназначено
за всички и никого
в писмото чийто подател
беше моето отчаяние
няма сълзи
няма излишни думи
в това писмо има само
едно лъскаво
черно листче
хартия

Самотата на поета е тъгата му, че може да обича като чувства стих... Прекрасни стихове! Почитам паметта на тази българска приятелка от Полша!

На теб, Гор, честит празник!

А защо тогава се учудвате на въпроса дали понякога не пишете стиховете си на полски?

Учудвам ли се? Спомням си, че отговорих приблизително така: Понеже писането за мен е много съкровен акт, не мога да го правя на чужд език, а само на български, защото най-добре чувствам неговите нюанси.
А Ванда знаеше много добре български и казваше, че ПОНЯКОГА й звучи по-поетично, ако изрази мислите си на нашия език. За нея сигурно е било така.
Хубав въпрос. Обади се пак! :))

А как? Питам аз?!