Вали. Свидливо есента прибра
цвета на златните измами.
Като ела сред дъбова гора
се зеленее любовта ми.

Стои върху един премръзнал крак
сред мократа трева и шума.
Вали дъждът и се превръща в сняг.
Наоколо - ни звук, ни дума.

От суховей и мраз, от самота
не й окапаха листата.
Единствена се зеленее тя
и търпеливо чака лято.

Ама пак тъга!!! Любов със суховей, мраз, самота, премръзнали нещица- НЕ! Напишете за слънце, красота и усмихната жена!!!