Рано сутрин ровим в кофите за смет.
Тя е цигуларка, аз съм уж поет.
Всичко си делим по братски и с любов:
портокал за нея, а за мен - картоф,
кифличка нагризана, изгнил домат
си делим на две като сестра и брат.
Даже да намеря някоя цигарка -
давам я на мойта мила цигуларка.
Готино ще бъде, просто идеал,
ако споделим и спалния чувал...

знаех си, че трябваше да наблягам на цигулката едно време... ;)))

* шегувам се, gor... но прегръдката ми, хич не е на шега... :)

И докъде я докарахте с идеала ?

Добре че си наблегнала на рояла. Върху него може и да се спи. :)))
А прегръдката приемам не на шега... :)

Стигнали сме до петнайсетия контейнер. Пълно е с изхвърлени идеали... Но спален чувал засега няма.
Добре си ти - и телевизор си имаш... И Евровизия гледаш... :)))

Ама нали човек е единственото животно, което си прави умишленно живота по-труден - гледах и слушах до края.
Е накрая не гледах, на някои гледки взе да ми прескача сърцето :)

Стихчето е много добро, сърдечни поздравления !

Този ти стих ми припомни неотдавнашна случка.Беше на 1 май,празник.Те двойка клошари точно като твоите.Забелязал ли си ,че клошарите сякаш нямат възраст?Та,бяха се облекли очевидно като за празник,той буташе неизменната количка и в един момент точно като се разминавахме каза на приятелката си"Чакай ме тук.Отивам до казана и се връщам"...Прозвуча ми като най естественото нещо на света,сякаш отивам до магазина и се връщам..................

Виждаме ги, но как да им помогнем? Много са...