Да изключим сега телефона,
да затъкнем звънеца с цветя...
Нека всяка тревога прогоним
зад старинната здрава врата.

Ех, добре ми е с тебе, добре ми е,
защитен съм от всички беди.
Тишина, тишина и безвремие.
И притиснати в мрака гърди...

Но в съня ми защо се прокрадва
силует на маймуна със брадва
и космата ръка с томахавка -
като в разказ на Кафка?

Не, не може това да се случи,
непристъпна е тук любовта.
Та нали ти с ръката си нежна заключи
тази дъбова стара врата?

Спи, под сънна завивка
няма зло, нито брадва
има нежна ръка,
топлота, топлота...

Много, много нежност се е скрила в този стих! Поздрав, Гор!

Ако не си спала в стара къща с "дъбова стара врата",
пожелавам ти го! :))