Красивата жена на обущаря
отглежда рози в своята градина.
Навярно има всякакви обувки,
но никой нейните крака не вижда -
оградата до кръста я прикрива.

Красивата жена на обущаря
не ходи в магазина на квартала.
Мъжът й хвърля риби на чешмата,
купува й кромид и чесън...
Накратко казано: снабдява я човекът.
А после сяда зад тезгяха, чука
и с лъскавото чукче си свирука.

Минавам всеки ден край нейната ограда.
Красивата жена не ме поглежда.
Пресуква в унес тънката си прежда.
Но днес видях да проследява с тъжен поглед
една червено-синя птица,
кръжаща бавно над градеца.

Хареса ми пак да прочета...Сетих се за "Елена в кутия" - израствам като читател, предния път цитирах Ивайло Балабанов ;))