И затова понякога е добре да ги преброим. При разговора си с господин Хенрик се убедих, че това не е толкова просто. Попитах го колко деца има, а той се позамисли и каза:
   - Като ги повикам от двора за вечеря, идват приблизително девет или десет деца. Може би жена ми знае по-точно.
   Отидохме при жена му, но и тя не беше в състояние да каже точната бройка.
   - О, аз съм потънала в работа и грижи, та нямам време да ги броя. Ако се съди по млякото, което купувам за закуска, сигурно са единайсет.
   - Мъча се да си спомня колко пъти са ме викали в училището - намеси се господин Хенрик. - Но не е лесно...
   - Значи вашите деца вече ходят на училище?
   - Някои от тях май ходят. Имаше едни близнаци... Нали имахме близнаци? - обърна се той към жена си.
   - Откъде да помня?
   - Добре е да ги преброите, докато спят - подхвърлих им нелошата, както ми се стори, идея.
   - Като почна да ги броя, заспивам.
   - Вчера тук нощуваха само три - спомни си майката. - Но е имало случай да пренощуват и десетина.
   - Не сте ли питали съседите?
   - А, един съсед казваше преди време: за какво са ти двайсет деца? Но мисля, че преувеличава.
   - И полицията ли не знае колко деца имате?
   - Полицията знае само за по-големичките. Малките още не ги е хващала.
   Докато се сбогуваше с мен, господин Хенрик запресмята на пръсти и каза:
   - Според мен трябва да са една дузина. Приблизително... Е, най-много да са петнайсет...
   Мисля, че това не беше окончателното му мнение.

 
   Превод: Иван Вълев

:))))))))))))))))

Ха-ха-ха!