Все повече стъпки
по топлия гръб на земята.
Все по-далече
от извора на годините.
Зимен вятър
детството ми подмята -
празно гнездо в градината.
Държи ме животът
в брадатото си коренище -
жертви и жетви,
болки и посеви.
Алчното лято ще ме разнищи
с тънките си сърпове,
с острите си косери.
Пробивам просека
през гъста дъбрава -
брадва размахвам
ту несигурно, ту уверено.
Искам бели белези да оставя
върху тази земя черна.
Движа се бавно
в кръвта на нещата.
Моите грижи
в косите на нощта
са вплетени.
Все повече стъпки,
все повече,
все по-ненаситни...
А невидим часовник
брои часовете ми.

умеем да изпълним с живот всеки още неотброен час :)
това трябва да е щастието - пълни часове


делфинено море за усмивка

http://www.youtube.com/watch?v=_d0x7_W6oS0&feature=related

Чудесна песен на делфини си ми изпратила!
Благодаря ти, приятелко!