Глава на хомо сапиенс и тяло на жребец. Главата вече е в Европа, но тялото е в Азия. В главата благородни мисли, а тялото мирише на конюшня. Очите гледат жадно към ливадата на подредения свят, а задните крака мятат къчове и ритат всеки, който приближи. А приближават пак кентаври, но с различен цвят. И чаткането на копита заглушава мерената реч на златоустите глави човешки.
   Отзад е тинята, примесена с фъшкиите на човешката низост. Понякога изправи се кентавър, взел се за човек, но мигом затъва в конското блато. Опитва се да се възземе, да се измъкне, помага си отново с предните крака, превръщайки се пак в четириного.
  От умните очи ще се отрони, случва се, сълза: родена от вековна мъка, от тоталитарен фалш или заблуда. Но конската муха го жилне там, между бедрата, та опашката му шибва опонента по-жестоко от камшика на коняря.
   Кентаврите... Застинала метаморфоза. Прекъснат ход на еволюция. Главата - в бъдещето. Тялото - в миналото.

     199... г.