Казваш: "Самотна съм. Тръгвай веднага!"
Но днес аз не мога да дойда при теб.
Не мога да дойда и утре: пленен съм,
пуснал съм котва в студеното мъртво море
на невярата в себе си.
Обграден съм от ледените планини
на безволието и на страха.

Но ти не оставай сама. Усмихни се.
Огледай се в сребърните огледала.
В тебе живеят още много жени.
Събуди ги със смях, прегърни ги.

Милосърдната ще те превърже.
Практичната ще те нахрани.
Романтичната с приказки ще те приспи.
Ще забравите самотата. Тогава:
трапезата наредете, налейте
в ритоните гъстото вино
от древни лозя, засадени
от робите на Пенелопа.

Аз - многоженецът - ще се завърна
и с последната крачка ще падна
на твоя пропукан от чакане праг.

стихотворение винаги съм приемала лично - за мен, което ще рече, че е с разбиращ поглед и познание за жената
;)

Ами старая се цял живот да ви опознавам... :))))