Кажимера Илакович

Един до друг във тъмнината ще лежите
и огънят ще ви разделя, ще ви разделят и водите,
и ще ви разделят рози, лилии, гъсеници и храсти,
и пътеките през нивите, и улиците градски,
и широките - до хоризонта - ниви със картофи гъсти,
и устните, които се целуват, и сплетените пръсти,
и споменът за минала печал,
и корал, израсъл в топъл океан връз друг корал,
и подобната на цвете рибка във буркана,
и ароматът теменужен край дивана,
и клетвата пред мама - дадената нявга клетва...
и птицата, на свобода живяла, но умряла в клетка.

Превод: Иван Вълев