Разказ

Бях наивно студентче на двайсет години. Квартирата ми беше в центъра на София, улица „Братя Грим”, но тази улица сега не съществува, остана под Двореца на културата. Хазайката беше стара – на 45 години. Още по-стари бяха хазаинът и техният семеен приятел – дядо поп. Те пък – старци на петдесет. Хазаинът, чичо Гоце, висок около метър и шейсет, имаше на плешивата си глава дупка, в която можеше да се задържи топка за тенис на маса. Това обаче никога не се наложи.
Наложи се друго: да спасявам хазайката. Дядо поп дойде при мен зачервен и каза да помагам. Хазайката била изпаднала в депресия и от два дни никаква я нямало. Той се опасявал да не се е случило най-лошото. Аз не знаех какво е депресия и много се разтревожих. На всичкото отгоре дядо поп каза, че тя май е в критическата възраст. Аз не знаех и какво е критическа възраст, та съвсем се паникьосах. Ами чичо Гоце? Чичо Гоце работеше с геолозите и лятно време го нямаше.
Тръгнахме с отеца по църквите да търсим хазайката. Понеже тя пееше в няколко църковни хора. Но всички клисари, всички продавачки на свещи отговаряха, че от два-три дни не са я виждали. И тогава дядо поп ми постави задача: да обиколя милиционерските участъци. На него като духовно лице не му било никак удобно да пита милицията за една изчезнала хористка. Вживях се в ролята на издирвач и посетих две районни управления. Отговорът беше: няма информация за такова лице.
Срещнахме се с попа в апартамента, докладвах му, той ме потупа по рамото и обяви нова задача:
- Виж сега. Тя може би се е заключила в стаята  си. Чуках на вратата, но не отговаря. Ако се е нагълтала с хапчета…Не ми се мисли… Може би всяка минута е ценна. Трябва да влезеш през прозорчето на тоалетната и после през балкона.
- Ама, отче, как така? Аз да не съм крадец. Не ми е удобно.
- Ситуацията е екстремна. Бог вижда. На моя отговорност. По-бързо!
Аз не знаех и какво значи „ситуацията е екстремна”. Но се досетих, че положението е напечено. И след малко двамата с попа бяхме в тоалетната. С известно неудобство се покатерих на гърба на свещеника, стъпих на мекото му рамо и се прехвърлих на балкона. Оттам се озовах в стаята. Широко отворените ми очи видяха следната картина: хазайката по бяла нощница, с разпуснати дълги коси стоеше изправена до вратата, а погледът й мяташе мълнии към мене.
- Хазайке, моля те, обади се на дядо поп. Той много се тревожи. Само да чуе гласа ти.
- Слушай, момченце! Да се връщаш откъдето си влязъл! И да му кажеш, че мене ме няма тук. Как си посмял да влезеш в стаята ми!
- Хазайке, много те моля! Ситуацията е екстремна! – почти извиках аз и паднах на колене пред нея.
В този момент бравата изщрака, вратата се отвори и в нейната рамка се изправи в цял ръст, усмихнат, чичо Гоце, хазаинът.

Хахахаха....,дано той знае какво е екстремна ситуация :))))Весел разказ :)))

Радвам се, че съм те разсмял. :))

a,tq naistina ekstremna:)))))))))))))))))))))))