На върха на една дюна. Загледан към шосето, а в краката ми лежи блондинка.
Пристига микробус и спира до самия плаж. Шофьорът слиза и пали цигара. От микробуса се изтъркулва човек без крака. Слиза човек без ръце. Изсипват се и други: слепи, глухонеми, изкривени…
Блондинката, закрила глава с шапка: - Обичаш ли ме?
Аз, прикрил с длан очите си: - Разбира се.
Шофьорът помага на безногия да се качи върху гърба на безръкия. Глухонемите водят слепите към прибоя.
Блондинката: - Казваш го без никакво чувство.
Аз: - Много пъти съм го казвал с чувство.
Между дюните се проточва върволица от бели тела. Чуват се радостни викове. Първите вече се потапят във водата. Спасителите надуват свирки и се втурват към инвалидите.
Блондинката надига глава изпод шапката: - Накъде гледаш? Какво има там?
Аз не отговарям. Тя дръпва внезапно кърпата под краката ми. Залитам и  падам върху нея. Тялото й е твърдо и топло. Два крака, две ръце…
Тя: - Нали ти е добре с мен?
Аз: - Да. Но…
След малко шофьорът дава сигнал с клаксона. Белите мокри тела тръгват обратно към микробуса.