Аз надзърнах Отвъд и ви казвам:
Няма нищо освен тишина и космическа прах.
Не видях ни една запетая върху белия лист
и не чух нито нотка от песен на птица.
Като капчица мед се завърнах по сламката,
по която ни всмуква великият Космос.
Нито рай, нито ад, нито Страшния съд...
А когато се върнах, видях:
те са тук, те са земни.
И не могат да бъдат Отвъд...

Почувствах се успокоена.Благодаря за чудесния стих :)))

Елинели, радвам се, че си прочела и си съгласна.
Адът и Раят, и Страшният съд са у човека.

Поздравления!

Много хубаво стихотворение!!!!