По стъпалата на амфитеатъра

слизаш антично към мен.

Беше до вчера за мен непозната,

днес ти говоря смутен...

С бялата гръд и душата си тъмна

ти обещаваш и ад, и разкош.

В Стария Пловдив, на улица “Стръмна”,

нежно упрекваш ме: “Много си лош!”

Твоите погледи – кратки, но звънки,

твоят загадъчен смях…

Ти си една Нефертити със дънки,

как да прикривам аз своето “Ах!”

Шемет от нощния дъх на смокиня,

шепот, звезди и космически прах…

Не само шалът ти бе от коприна,

цялата, цялата – нежна и гладка…

Ти – доверчива и жадна сърна.

 

И след прегръдката дива и кратка –

трийсетгодишна домашна война.

Toва е първото стихотворение, покрай което те забелязах - в штъркел преди време.

Почти две години след качването на стих-ето, го откривам.Пълно потвърждение на казаното " По-добре късно, отколкото никога" :)
Поздравления!