Всичко се повтаря. Бил съм в тази планина.
Гледал съм звездите и студената луна.

Този кървав залез ми е толкова познат.
Бил съм в тази кръчма, бил съм в този град.

Срещал съм жената със зелените очи -
млада беше и красива, още си личи...

Пил съм вино под асмата с този тъжен мъж.
Всичко се повтаря - като припев - неведнъж.

В омагьосан кръг така докрай ще се въртиш -
все едно дали си в Пловдив, в Рим или в Париж.

Плащай си хотела, хващай сутрешния влак.
Знаеш: след година тук ще се завърнеш пак.

Като носталгия, към която се завръщаш...:) Много хубав стих!

Незабравима, приятно ми е, че си харесала този
стих. Колкото и да се повтарят нещата в живота,
човек се завръща към тях.