Пристъпва бавно биволският бик,
веригата на задния му крак дрънчи.
От мрака идва той - към мрак отива.
Изпълнени със ужас, моите очи
следят го през пролуката на портата.
Дали ще издържи, ако я блъсне
с рогата си огромни и извити?
Поспира се, издува ноздри, рие с крак,
но своя прашен път в нощта поема пак...

Върви страхът от всяка дива сила,
която с дума, жест не може да се спре,
не може моя детски вик да разбере.
Не блъсва портата и този път.
За него аз не съм противникът достоен.
Той търси враг на равен бой до смърт обречен.
А аз - прашинка. Отминава ме надменно.
Ще го очаквам тук и утре вечер.