Вие, госпожо, отново сте спрели
в нашето малко и бедно градче.
Често пътувате... С дрехите бели...
С модна обувка на нежно краче...

Чакай! Не сте ли актриса, не сте ли
Нона? Йоана? Жоржета? Ивет?
Някога много четях "Паралели"...
Бях, извинете, надежден поет.

Имам издадени няколко книжки.
Бяхме приятели с Донков, с Попов...
С тях се познавате даже? Я виж ти!
Аз пък изгарям от скрита любов.

Тръпна, когато Ви видя в екрана,
но съм Ви срещал веднъж или дваж...
Хвърлям перото и искам да стана
Ваш сервитьор, бодигард, кочияш!

Вие ме гледате с поглед учуден.
Ах, нарушавам добрия тон?
Вярвайте - няма лъжа и заблуда:
чака отвън омагьосан файтон.

тъжно..-:)

Завладяващ текст...
Поздрав!

...Това май е нещо ново!:)))
И съвсем не "провинциално", а професионално!:)))
Много е хубаво!:)))

Кочияш ли? Добре! На файтон за звездите.
Да си взема чадърчето и чантата само.
Ето сядам, сега нека отлитаме.
В този звезден файтон рамо до рамо.

(импровизиран благосклонен отговор на въпросната артистична госпожа ;)

О, госпожо, аз на капрата... като кочияш...
При конете...
Как тъй "рамо до рамо"?
На седалката мека седнете
Вие само!

прозаична подробност пропуснала съм ;ь

Ми аз.., извинети,
ут селу са мъкна
и чуда са тука къде да са спра.
На запад пулека, пулека са мръкна,
пък зех са замотах ду късну ф града.

Честу пътувам - пазаря, убратну,
какО за галоштити? Нови са, да.
Пуръчка ги праих минал`ту ляту,
ко да са прая, НОГУ нежни крака...

Викаш актриса?! Язе!? Калина?
Де шма пузнаваш, лъжиш ма май...
Ми ку са чуфстваш с мен кат на кину,
ндей си признава, малку си трай.

Щоту файтона... таквоз, ней ли тиква?
Ндей да ма мяташ у върбити сига,
щот ку кандисам и ку зема да свикна
ти шси нафърляш сички пера! :)))

Уф ма, Калинке! И ти ли в градчету артиса?
Ако мъ стрелниш със погледа синьо-зелен,
ша кажа аз чао на тая актриса.
И с тебе файтона ша праи
пу някулку курса на ден...... :-))

Ам ко да ти кажа, артисвам пунявга,
туку са заблея чат-пат кат тиле...
У селу сЕ дрема, града гу избягвам,
ма пусту пуезийта кат ма вличе... ;)
Ф селу пуетити бая са въдят,
ма другу си й, викам, грацки пует
с тиквен файтон да утпрашим.... за гъби, :))
сетне ф града да курдиса куплет...
Кък да та стрелям сЕга, кажи ми,
кат ги трупосваш твурба връз твурба,
дет ми са сбръчкват сичкити рими
и пуд нос си мърморя "Ашколсун, бря!"
Ама ти за файтона..., тъй де, такова
пукрай нас кат минаваш са спри за вуда,
ут пегаса ти мой ми устани пудкова,
мойту "семпло" магари да пудковА.
:))

С таз кръшна снага и с тез убави зъби,
с нозете си стройни и пищната гръд,
защо ма, Калино, мъ водиш за гъби -
за прозд ли мъ мислиш ти? Или за дрът?

Да впрягам, предлагам ти ази, файтоня,
па ти да запееш -ах! - "Бела съм, бела..."
и в миг да отпрашим със вранята коня
към някое ханче или към мотела...

:-))