искам да погледна
обратната страна 
на сърцето ти
неосветената
кратера на смъртта
пясъците на омразата
стъпки в долината на забравата
въздишки в океана на нищото

нали моите стъпки раздвижиха 
хилядолетния прах

обратната страна
тъмната
нищо не виждам
последната совалка
без мен
е заминала

Kak ме предизвикваш сега - имам едно двуредие - направо си е реплика на твоето, без да съм предполагала

Сърцето като вътрешна луна

Не престава да ме вълнува
какво има от обратната му страна.



А то един гор бил там и споделил;))

Аз съм още там, в Долината на любовта... И чакам лунохода, който ще ме отведе в Морето на щастието или в Океана на забравата...

(Беше ли в Бургас?)

бях, но не успях да се класирам за концерта - за мое разочарование, но пък такъв прекрасен *морски* сняг ме валя снощи, че ми компенсира горчивинката :)