ееех! есенее и девет елена
ехото рехаво носят с рога
ето: елаците пеят ранено
ментата - сухо сено е сега

ееех! вече ерес е да се живее
вече ера неверница е дошла
езерен месец полегне та пее
за черепи бели за черни тегла

ееех! жертви с жетвари на гроб се срещат
мъртви до живите кротко седят
пият една нищета и несрета
и за еднаквата мъка мълчат

ееех! есен небелена и небрана
кестени стрелят и стелят бодли
дето докоснеш - ееех! - рана до рана
стене душата сърцето боли

вече е ерес да се живее

Ненадминат си! Поздрави!

от моите тавтограмни заигравки - разграничавам се от твоя стих, при теб вече не е само игра и експериментиране! обичам звукописа, съчетаването между думите, сплитането на звуковете и сега го правя - вече неволно и нетърсено -

това е от първите ми опити

Дракони


Дракони цветни в съня ми,
дремят сънливо,подхвъркват,
дребнички,огнени,шарени,
дружно косите ми дърпат,
дръзко бръмчат ми в ухото,
дрезгаво свиркат,похъркват,
дразнят ми тишината.
Друг път крещят,че са гладни,
дробя им с трохички попара,
драскат с нокти по масата,
друсан кебап им се искал,
дробчета с лук да им пържа.
"Друго нещо да ми поискате?"
Дружелюбна преставам да бъда.
Дресировка не ми се отдава-
дракони как се дресират,
дребосъчетата пропъждам,
драговолно си отлетяват.
Драпам да се събудя, Утро.
Драскотини откривам по масата.

Дриада очаквам да срещна в огледалото.
Дръзнах ли да се огледам? :)



(сега ми се струва неумело и наивно, но си признавам родителството;)

Много е добро. "Дракони как се дресират..."
е върхът.

Друмник дриадата зърна,
драго му стана, от път се върна! :)))

Драгинко!

Дръж се, другарко!
Дружно да друснем хорце!

Ха-ха! :-)))

други станали са времената -
с дрога друсат се децата :(

което е жалко, разбира се, винаги е хиляда пъти за предпочитане да друснеш едно хорце, но кой да ги убеди

ееех! - рана до рана
стене душата сърцето боли