Каква мъгла,
какъв думан!
Като в онази хъшовска Браила....
Мъгла родината им е покрила.
А те, децата ни,
се връщат от гурбет.
Летище София не ги приема.
Летище Варна
е покрито с лед.
Мъгла и в Пловдив,
и в Бургас...
Кръжат бездомните 
метални птици,
проплакват някъде над нас.

А в техните търбуси
привързани са като за разстрел -
камериерки,
градинари, 
багеристи...
Завръщат се прогонените
българи висшисти.
Отечеството им любезно
от дом и работа ги е лишило.
Но те за българската Коледа се връщат,
защото може да е всякакво,
но им е мило.

Разсейва се мъглата.
И Витоша се вижда.
Кремиковци продадено дими.
Българийо, посрещай си децата!
Дори да си им мащеха,
ти пак ги приеми!