Тъй както си вървях в нощта по кея,
една вълна нечакана и дръзка
лицето ми брадясало опръска.
Тъй както си вървях в нощта по кея...

Дали се беше в мене припознала
и ме погали като стар познат?
Или ме викаше във своя свят 
с очакване и аз да я погаля?

Стихията при мен ли я изпрати
да ми напомни пак, че аз съм брат й,
а не смирен отшелник в тиха стая?

Но съм живял от нея отделен,
на сушата и самотата в плен?
Тя знаеше ли кой съм? Аз не зная.