Сам на скалите. Сам - и морето.
Няма сирена. Не идва делфин.
Всичко пред погледа - ултрамарин.
Всичко в главата ми - минало, ретро...

Идвам от двайсети век и ненужен,
вехт и износен е моят багаж.
Тук от морето очаквам кураж,
търся утеха от вятъра южен.

Някъде - много далече - фрегата,
виждам платната й - ярки цветя,
чакащи своя спасителен вятър.

Чайка над мен изведнъж се надвеси,
разочарова се и отлетя.
Грабна очите ми и ги отнесе.