Септемврийското море въздиша тежко,
стене, блъска чело в черните скали.
Тялото ли? Не, душата го боли.
Септемврийското море въздиша тежко.

Чайка разтревожена надава вопъл
над зашеметен от младостта сърфист - 
бягащ по вълната мокър дъбов лист
от гората, оцеляла край Созопол.

Вятърът без жал чадърите събаря
и развява плажни кърпи на пазара,
бурята над острова Свети Иван виси.

Септемврийското море глава надига,
щедро ни харизва два-три летни мига.
Но какво, какво от зимата ще ни спаси?

ами, амиии... от зимата ще ни спаси...
...камина и червено, и стихове спастрени ;)))

(е, ударението го килнах малко, но се надявам да ми е ясна мисълта)

Ще седим увити в родопско одеяло,
а до нас ще мърка котенце заспало.
Чашите ще вдигнем насън или наяве:
"Хей, наздраве, Gor!" "Martiniki, и на теб наздраве!"