Есенни ябълки мъдро капят,
гроздето зрее тихо и тайно...
Ходя на изток, ходя на запад
и ми е весело и пияно.

Я да откъсна жълта дюля,
в библиотеката да я сложа;
орехи с пръчка да си отбруля,
да им обеля зелената кожа.

Ще се преметна - хоп! - на тревата...
Нека да си изцапам костюма,
да си ударя в камък главата,
дето се смята за много умна...

Целият с тръни да се накича,
да си направя от бъз мустаци,
да се наскачам, да се натичам,
без да внимавам за пътни знаци.

И за да има пълна измама,
искам да вляза в нашата къща,
искам да чуя гласа на мама:
"Моят немирник пак се завръща!"