Денем - делнично и сиво.
Нощем - тъмно като в рог.
Безработно, завистливо
и забравено от Бог.

Щом се съмне - и се мръкне.
Тук въздишката ечи.
А чиновник ще ти бръкне
я в портфейла, я в очи.

Хляб и сол на вересия
от закъсал магазин
със последната ракия
и последния зехтин.

В центъра му се издигат
кръст, антена, минаре.
А в полето - чучулига.
И магаренце оре.

Рядко автобус минава,
път пробил си в сняг дълбок.
Не очакват тук отдавна
ни Аллах, ни Цар, ни Бог.

родопите видях :)