От толкова миражи ни един
не се оказа истински оазис.
Рздрънканият джип е без бензин.
Оттук нататък - Господ да ни пази!

Пробита е манерката с вода,
търпението в пясъка изтича.
Виновникът се самооправда,
невинният подложи гръб под бича.

И думите ни имат вкус горчив,
горещо ни е като в преизподня.
Денят под слънцето е полужив,
нощта сред пясъците е безплодна.

Бедата дебне с поглед кривоглед
народа ни, от зъл пророк орисан.
Какво да се спасява по-напред?
Навред парализа на дух и мисъл.

Къде да скриеш пламнала глава
в пустинята, от вятър разорана?
Ако намеря стръкче на трева,
със две ръце за него ще се хвана.