Бяла врано! Красива нещастнице!
Чувам твоя отчаян грак.
Зрее гроздето, идат празници,
но самотна ще бъдеш пак.

Шумни кръстове - спускат се черните,
страшна орда, тип "Месершмит".
Аз съм в лозето, аз съм Герника,
жив съм още, недоубит...

Бяла врано! Сестрице, надеждице!
Само ти ли ще се смилиш?
Моя рана, мой белег над веждите,
как пред черните ще издържиш?

Те се сливат с небето катранено,
те са всички с еднакъв цвят.
Ти си чужда, дошла си неканена
и ще страдаш от студ и глад.

В тези древни лозя-лабиринти,
между истини и лъжи,
бяла врано, кълбо от бинтове,
размотай се и ме превържи!

"В тези древни лозя-лабиринти,
между истини и лъжи,
бяла врано, кълбо от бинтове,
размотай се и ме превържи!"
... и на мен...душата!