От звън на дъжд ще се събудя,
от кратко цвилене на кон.
И сам ще запрепускам лудо 
на фантастичен вихрогон.

Житата ще ме хвърлят към небето,
звездите няма да ме приберат
и ще увисна над полето, 
към гривата притиснал гръд.

Но в своето отчаяно летене
ще изтрезнея бързо от дъжда:
ще разбера, че няма кон под мене,
че нямам даже спомен от езда.

Стаил в сърце уплахата велика,
ще падам от огромни висоти...
А хората възторжено ще викат:
"Я гледайте - човек лети!"