Бяла, бяла среднощна магия:
уж жена, а пък цвете...
Искам с поглед да го изпия,
да го обвия с ръцете си.

Но погледна ли го - изчезва.
Но докосна ли го - боли ме.
И политам, пропадам в бездна
и се лутам без глас и име.

Бяла, бяла среднощна магия:
цвете уж, а пък ето - жена е...
Повече, повече - орисия!
Иде към мене, мене желае.

Но погледне ли ме - изгаря.
Но докосне ли ме - умира.
Болката ми повтаря
болката на Всемира.