Не трепва въздухът - като пред устни на умрял.
Но аз съм тук, но аз съм жив, но аз съм цял.

Морето е спокойно - съвест на дете.
Молете се, рибари, то да не расте.
Море с цвета на недостъпните очи - 
пред него и пред тях душата ми мълчи.
Морето ме приема само чист и здрав -
човек единен, верен като вълкодав.
Морето е подслон за ясните мъже:
сърцето - трепетлика, нервите - въже.
Морето мълчаливец. Морето глухоням.
Сред толкова бъбривци - ораторът голям.
Задръж ме в своето спокойствие, море,
когато се наложи мъжки да се мре.